Писма до Непознатата

Автор: Андре Мороа
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 2

Издател Колибри
Преводач Венелин Пройков
Брой страници 200
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 205 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191508754
Баркод 9786191508754
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Писма до Непознатата”, епистоларна творба, неиздавана досега у нас, е с по-различен характер. Като жанр, разбира се, но и с интимния си тон, с искреността и дълбокото чувство, които й придават уникалност. В нея писателят се обръща към всички жени, олицетворени от красивата Непозната, и отговаря на въпросите, които те биха могли да си зададат: за любовта, кокетството, нравственото и интелектуалното усъвършенстване, за отношенията с мъжа, с децата и семейството, за удоволствията на духа и тялото. Писателят нито за миг не се превръща в досаден моралист, не съди и не заклеймява, не натрапва съветите и мнението си. Добронамерено и толерантно, от позицията на човек с богат опит и задълбочени познания за човешката природа, Мороа очертава контурите на своего рода изкуство на живота – богато, мъдро и завладяващо. „Писма до Непознатата” добавя още един щрих към представата за един голям писател, надживял смъртта си.

от Ася / дата: 24 юни 2017

Истинско удоволствие. Тънка енциклопедия по някои "тънки" житейски въпроси.

от kosara / дата: 01 юни 2017

За първи път на български една непозната книга на добре познатия на поколения български читатели Андре Мороа. Мнозина са почитателите на неговите „Климати“, както и на романизираните му биографии. А сега пред нас е един по-различен Мороа – автор на писма до Непознатата, ще рече до жената изобщо, до всички жени и до всяка отделна жена, лични и същевременно обобщаващи. Ще открием невероятно богатство от теми, по които всяка жена си задава въпроси, типичните за Мороа афоризми, добронамерени наставления от даровит писател, психолог и тънък познавач на човешките сърца. Истински уроци по живот, поднесени с такт от изкусен гид, който внимателно ни повежда из лабиринтите на битието. Без съмнение всяка жена ще намери в тези писма нещо от себе си и нещо за себе си. Книгата обаче не е единствено за жени, и не само защото това е преди всичко чудесна литература, образец на епистоларния жанр, но и защото доброто общуване се гради на добро познаване на партньора, а „кореспонденцията“ с Непознатата съдържа и модели на съдържателни взаимоотношения. Всеки би могъл да почерпи опит от опита на Андре Мороа.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Емил Eрцог е роден в Eлбьоф на 26.VI. 1885 г. По-късно той приема литературния псевдоним Андре Мороа (Андре – на името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, и Мороа – на името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя). В Руан завършва университета „Корней”, където слуша лекциите на известния философ Ален. Те оказват силно влияние на младия студент и до края на живота си той ще пази топли спомени за своя учител. На него ще посвети и една от главите на забележителната книга "Френски писатели на XX век". След дипломирането си работи като ръководител във фабриката на своя баща.

По време на Първата световна война той е преводач в Британския експедиционен корпус. Именно там трупа впечатленията, които отразява в първия си роман „Мълчанието на полковник Брамбъл” (1918). По-късно темата за Англия е продължена в редица негови художествени и публицистични произведения – „Ариел, или животът на Шели” (1923), „Животът на Дизраели” (1927), „Байрон” (1930). Световна известност получават и романите „Бернар Кене” (1926), „Климати” (1928), „Семеен кръг” (1932) и др.

При започването на Втората световна война, 54-годишният писател постъпва като доброволец в армията. Поражението на Франция го принуждава да отпътува за САЩ, където написва редица исторически и публицистични материали. След края на войната се завръща в родината си и издава сборник с разкази, книгите „В търсене на Марсел Пруст” (1949), „Лелия или животът на Жорж Санд” (1952), „Септемврийски рози” (1954), „Олимпио или животът на Виктор Юго” (1955), „Тримата Дюма (1957). Последния си биографичен труд „Прометей или животът на Балзак” завършва през 1965 г., когато е 80 годишен. Умира през 1967 г.