"Тази книга се роди от гняв, но накрая се получи нещо като обяснение в любов. Защото започнах да си припомням. Аз обичам Созопол и продължавам да го ожичам дори и сега, толкова променен, толкова обратен на самата идея какво според мен представлява. А дали това е разказ за града или за мен, или може би за цялото ми поколение - аз не знам.
Много пъти са ме питали дали наистина потъва на дъното на морето, или все пак финалът е отворен. Не е отворен. Наистина потъва. Аз тогава исках да го потопя. Най-вероятно за да го запазя. Потопените градове престават да се променят. Но ето че Созопол не е съвсем потънал и аз пак съм тук." - Ина Вълчанова