"Топлото човече работи в Министерство на толината и сърдечните грижи. През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали.
Някои въздишат, облакътени по прозорците.
Други стискат очи и броят овце до зори.
А трети дори не броят вече – само гледат в една точка на тавана.
Тогава Топлото човече тръгва по адреси.
По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките.
Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека – лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!"
Мая Дългъчева, "Топлото човече"