Елена Алексиева е сред най-талантливите и отчетливи гласове на съвременната българска литература. Сборникът "Приказките на господин Кабода" е първият ? опит в литературата за деца. Той е своеобразно продължение на нейните творчески търсения, които минават през различни жанрови и стилистични трансформации, запазвайки характерния глас на авторката. Винаги прецизна в своя изказ, изследваща света от особена гледна точка, Елена Алексиева и сега ни предлага текст, който отправя предизвикателство към традиционните ни представи за жанра, в който е създаден. Абсурдни, сериозно-иронични, взрени в детайла и същевременно изчистени от всякакъв бит, тези приказки ни пренасят в един странен свят, зареден с особено напрежение. Те сякаш подтикват към откривателство и водят читателя по непознати пътеки. Но въпреки своеобразието си, историите за господин Кабода не остават изолирани в рамката на експеримента, а дискретно комуникират с някои от най-плодотворните и интересни тенденции в световната и българска литература. Разполагат се в традицията на абсурдната проза за деца и възрастни, създадена от автори като Луис Карол, Джани Родари, Борис Априлов. Не са много произведенията в българската литература, които могат да издържат на това интелектуално предизвикателство и прави чест на авторката, че е избрала този труден път към детските умове и сърца.

Бойко Пенчев

Елена Алексиева е едно от най-интересните имена в съвременната българска литература. Спокойно можем да я наречем "европейски писател" заради способността й да бяга от клишираните, масмедийни сюжети и описания на социалната среда. Нейният фокус е върху невидимата драматичност и метафизичната изостреност, скрити в привидно обикновеното индивидуално съществуване.

Сборникът с разкази (може да бъде разгледан и като камерен роман с фрагментарна структура) "Приказките на господин Кабода" разширява полето както на авторските ? търсения, така и на психологическата проза, писана на български днес. "Приказките на господин Кабода" е книга, в която действието тече в една действителност с размити национални, социални и географски маркери. Главните герои са необвързани роднински възрастен и дете, но отношенията между тях са очистени от тривиалните, до болка познати ни пикантерии. Става дума за аналитично вглеждане в изграждането на крехкото доверие между две човешки същества, между които няма друга свързваща линия, освен потребността от обич. Това е книга, показваща как живеенето с другите и живеенето в самота са не противоположности, а сложно преплетени, трудно разграничими понятия.

Липсата на социална определеност придава на "Приказките на господин Кабода" нещо от магичното очарование на модерната притча, където се залага на напрежението между сюжетния ход и дискретния, отворен подтекст. За разлика от притчата обаче, разказите на Елена Алексиева демонстрират много рядко за днешната българска литература психологическо майсторство, усет за играта между казано и премълчано. Елена Алексиева е майстор на финото, понякога болезнено точно наблюдение върху преливанията между страх и надежда, омраза и привързаност, изтъкаващи природата на човешките взаимоотношения.