Последният роман на Жозе Сарамаго, „Каин“, е своеобразен „римейк“ на част от Стария завет. Историята обхваща периода от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е забравил да даде на Адам и Ева дара на речта, до „акостирането“ на Ноевия ковчег на планината Арарат. Главният герой е презреният братоубиец Каин.
Осъден да се скита завинаги след като убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става свидетел и участник в множество библейски истории и епизоди. Люби се със злата царица Лилит, взема страната на Йов в облога между Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин смята, че действията на Бог са жестоки и несправедливи, противопоставя му се, спори с него.
Написан през последните години от живота на големия писател, романът засяга много морални въпроси, по които Сарамаго, също като героя си, спори с властния и авторитарен Бог още от провокативното „Евангелие по Исуса Христа“. „Каин“ е стряскаща книга – завладяваща, чувствена, иронична. Достоен завършек на литературната кариера на един огромен талант.
Бъркам ги – Жозе Сарамаго и Никос Казандзакис. Не като имена, книги или биографии, а като усещане. И двамата са написали прекрасни книги на библейска тематика, и двамата са заклеймени от Църквата. Единият от католическата, другият от православната. Предполагам, че не толкова заради отговорите, колкото заради въпросите. Религиозните институции не толерират въпроси. Според тях вярата предполага точно и само това – вяра. В смисъла на безусловна, сляпа вяра.
Родителите на Жозе Сарамаго се казват Мария и Йосиф и са много бедни. С това приликите с библейското семейство се изчерпват. Писателят до такава степен предизвиква църквата със своите творби, че тя се противопоставя на връчването му на Нобелова награда за литература. И ако връх в предизвикателствата му досега за българските читатели се явяваше „Евангелие по Исуса Христа“, то „Каин“ не й отстъпва.
Каин, който в целия християнски свят остава като емблема на братоубийството, белязан от Бога с белег на челото, няма нищо общо с героя в книгата, макар библейската история да е преразказана почти дословно. Каин на Сарамаго е пътешественик – не само в пространството, но и във времето. Възседнал осел (далечна сянка от прилика с Исус?!) той попада от настоящето в бъдещето, след което се връща в миналото, за да тръгне отново към бъдещето. Така става свидетел на основни събития от Стария завет – унищожаването на Содом и Гомор, рухването на Вавилонската кула, жертвоприношението на Исак от Аврам, битката за Йерихон, строежа на Ноевия ковчег… При всяко от тези събития Каин проследява ролята на Бога и тъй като тя не му харесва, спори с Бог. Противопоставя му се. Доказва. Аргументира се. Разобличава го. Но си дава реална сметка и за самия себе си – всяка оценка за самия себе си Каин започва с това, че е убил брат си Авел.
Най-запомнящото се изречение от книгата Сарамаго поставя в устата на сладострастницата Лилит. Тя казва на любимия си Каин: „Никой не е само един човек.“ Дори и Бог – добавя без думи с книгата си големият Сарамаго.
Веселина Седларска - приятел Хеликон Сливен