Повърхностна поезия. Смесване на политически и псевдонационалистически идеологии, което не смятам, че е тематика за такъв вид литература. Поезията е нещо много по-дълбоко и искрено, което извира от душата и сърцето. Да не говорим, че повечето от драсканиците на този автор са затормозяващи. Разбирам, че поезията трябва да има "метафоричен" език, но тук говорим за бълвоч от дрънканици, които само автора би ги разбрал. Този експеримент влиза в графа "Набоков", където слагам най-бездарните произведения, които съм чел.
Поезия (двуезично издание)
Автор: Пабло Неруда
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Никола Инджов |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български, испански |
| Тегло | 350 грама |
| Размери | 15x21 |
| ISBN | 9786190201281 |
| Баркод | 9786190201281 |
| Категории | Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Прочутият чилийски поет Пабло Неруда създаде творчество, което е безпримерен отклик на събития с национален, континентален и планетарен обхват. Испаноезичният носител на Нобелова награда осъществи гениалното си дарование в различни естетики на световния литературен авангард – символизма, имажинизма, акмеизма, сюрреализма.
Днес изследователите го определят като един от двайсетте най-големи поети на човечеството за всички времена.
Настоящото издание отвежда към някои страници на Пабло Неруда, съхранени в паметта и разума на четящото човечество. Великият поет като че ли се преражда всеки ден, защото всеки ден някой прочита неговата поезия за първи път, а друг я препрочита с нови очи.
Поезията се ражда от болката. Радостта е самоцел.
ГОЛА, ти на ръката си приличаш -
гладка, земна, малка, обла и прозирна,
имаш лунни очертания, следи от ябълка,
гола, ти си стройна като житен клас оронен.
Гола, синя си като нощта в Куба,
с билки и звезди в косата. Гола,
ти си необятна и се сливаш
с лято златно в златна катедрала.
Гола, ти си оня златен нокът -
розовичък, закривен... Дорде разсъмне
и в подземието на света се втурнеш
да се трудиш там, да навличаш дрехи...
Там угасва твоето лъчение -
и отново ставаш ти ръката гола.
Пабло Неруда
(превод: Никола Инджов)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Пабло Неруда (Рикардо Рейес Басоалто) е роден на 12 юли 1904 г. в Чили. Приема псевдонима Неруда, повлиян от чешкия поет Ян Неруда. Първата му стихосбирка „Дрезгавина” излиза през 1923 г. От 1927 г. започва дипломатическата му кариера. Посещава почти всички европейски страни и редица държави в Азия и Латинска Америка. Два пъти е бил в България (1960 г. и 1962 г.). Неруда e с леви убеждения. Има три брака – последният му е с Матилда Урутия – жената на неговия живот.
През 1971 г. Пабло Неруда получава Нобелова награда за литература.
На 23 септември 1973 г. умира от рак.
През 1971 г. Пабло Неруда получава Нобелова награда за литература.
На 23 септември 1973 г. умира от рак.
