Млада жена е отвлечена от селото си по време на Косовската война (1998–1999). След края на военните действия тя не се завръща у дома и е сред онези 30 000 души, обявени за безследно изчезнали. Съпругът й се заема с издирването заедно със сътрудничка на Червения кръст. Между двамата търсещи пламва греховна любов, за която никой не трябва да разбере в патриархалното албанско семейство...

Една книга за смъртта, за травмата от загубата и паметта.

„Удивително как отново и отново от книжния поток се появяват творби, които така директно говорят на читателя, че пораждат потрес. Това са книги, за които Франц Кафка някога казваше, че трябва да бодат, за да те заболи. Несъмнено такъв е и романът на Анна Ким. Колко вълнуващо любовните истории са свързвани с войната в Косово, колко проникновено текстът пита за мястото на мъртвите в живота ни, колко умело представя традицията и ритуала като затвор и в същото време като утешителна опора, колко красиво приближава суеверието и реалистичния разказ.“
Нюрнбергер Нахрихтен