Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ако сте чели „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл, то вие сте допринесли за факта тази книга да има най-много читатели в света след Библията. Ако не сте, направете го – тази малка книжка, в която Франкъл описва търсенето на смисъл в ада на концентрационните лагери, ще ви каже повече от много дебели томове. Без съмнение в най-популярната си книга Виктор Франкъл е разказвач, какъвто малко писатели са. Но той е преди всичко лекар, професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза“ от 29 университета от цял свят.

Това, което нарежда Франкъл във великата виенска тройка на психиатрията, заедно с психоанализата на Зигмунд Фройд и индивидуалната психология на Алфред Адлер, е неговата теория за логотерапията. На нея е посветена наскоро появилата се на книжния пазар „Теория и терапия на психичните разстройства“ – въведение в логотерапията и екзистенциалната анализа.

Да лекуваш с думи човек, който търси смисъла на живота – не се ли опитваме да го правим всички в някакъв момент от живота си? Когато го правят професионалисти, те не се стараят да внушат на пациента какъв е смисълът, не му налагат свои ценности, не му дават шаблонни отговори, когато е в криза на съвестта, когато се лута между разнопосочни избори, когато е загубил духовните си опори. Логотерапевтът е човек, обучен да внуши чувство за отговорност на пациента, а изборите, които ще направи пациентът, трябва да са негови. Логотерапията е тук, за да го подкрепя в неговия собствен път, а не да му сочи правилната дестинация.

Книгата ще бъде най-добре посрещната и разбрана от хора, свързани с медицината. Но тя е четиво и за любознателните и любопитните към механизмите на човешката душа – не в забавния смисъл, а в познавателния.