Жил Льогардиние се превърна в любим мой автор напоследък. Книгите му са леки, дори наивни на моменти, но топлят душата. Малко по-интелигентен чиклит, написан от мъж. Мъж, който пише с искрено обожание за жените. Нищо общо със слепия феминизъм и лицемерието на американските автори по темата.
Още не съм прочела тази до край, но както и очаквах - върви леко и забавно. Засега "Напълно побъркан" ми е фаворит, но кой знае, може пък "Дотук с издънките" да го измести.
Много, много силно препоръчвам този автор и се надявам от издателството да продължат да го превеждат.