Когато четем внимателно лирическите видения на Николай Майсторов открояваме няколко важни и характерни особености. За разлика от тежките заредени с апокалиптични послания и трагически предчувствия творби на Маестрото от мега-проектите „Сътворението" и „Апокалипсис сега или винаги" поетичните текстове на този автор демонстрират ефирен рисунък. Майсторов полага думите върху белия лист тъй внимателно и нежно, сякаш го е страх да не се счупят, като че ли подрежда прозирни фарфорови статуетки върху люлееща се основа. Тези стихотворения са писани, очевидно, в продължение на няколко десетилетия, те са от една страна - своеобразна духовна биография на автора, която той разголва пред читателя, но много внимателно, с голяма доза притеснение и даже свенливост. Колкото в големите си платна, посветени на библейски и митологически сюжети, авторът е епичен и разтърсващ със своите внушения, толкова в стихотворните си текстове е прибран, стегнат, едва ли не плах. В тези творби постоянно звучи въпросът „Къде съм аз?". Усещането за мимолетността на човешкия живот, чувството за преходност, нетрайност, тленност, неизменно държи изострено самосъзнанието на твореца. Той се мята от един полюс към друг, в едно свое стихотворение заявява: „Аз съм форма, аз съм безформен." Превъплъщенията на формите, фундаменталната игра на светлини и сенки в индивидуалния човешки живот, но и в живота на нациите, а и на цялото човечество, го убеждават, че всичко е едно цяло съществуващо в кръг вечен.

Иван Грантски