Ню Йорк, 1944 г. На малкия остров Елис Лудвиг Зомер е запленен от гледката към блестящите кули на Манхатън, които шепнат за свобода след толкова години скитане из опасна, страдаща Европа.
Изгубен и без посока, Зомер се озовава сред хаоса на големия град, принуден да се справя с несгодите на емигрантския живот. Докато малко по малко се съвзема, той открива, че всеки нов лукс – нов костюм, ярки витрини, нова любов и в крайна сметка възможността за нов живот – носи горчив привкус. Спомените за войната и нечовешкото отношение продължават да го преследват дори в тази мирна обетована земя.
В последния си роман Ерих Мария Ремарк рисува пленителна картина на един забележителен град, отразяващ трудностите на времето по свой уникален начин. С характерния си дълбоко въздействащ стил, Ремарк ни потапя в живота на един човек, преследван от миналото и белязан от опустошителните последици на войната.
Ерих Мария Ремарк (1898–1970) е един от най-популярните немски автори, утвърден като майстор на антивоенната литература. Любим писател на читатели от близо 60 страни по света, където творбите му са издадени в милиони екземпляри. Романите му са пропити с горчивина, но и с човечност. Той успява с лекота да вплете в едно най-красивото и най-грозното в човешката душа.
Ключови думи: Ерих Мария Ремарк, Време за книга, Ню Йорк, Ню Йорк, Голямото четене
Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".