Във „Внезапно сърцебиене“ има доста стихотворения посветени на тези, на които не се е паднал печелившият билет, за хората с измамените надежди и пр. Въпреки своята изповедна същност като запазена лирическа условност, това е книга, която обобщава тревогите и болките на една общност, на която има посветено специално стихотворение – на една умираща народностна общност. От всички съвременни български поети само при Клисуров намираме този тревожен поглед към бъдещето. Това всъщност е универсалният смисъл на неговата поезия като един глас и съвест на епохата.