Книгата на Павел Бебов "Сами срещу слънцето" ни пренася на село. Ала не в сегашното българско село: обезлюдяващо, с опустели ниви, порутени стопанства и рушащи се самотни къщи. А в онова българско село преди 1989 година, когато в него кипи живот, нивите са опънати като по конец, а хората живеят, обичат се, трудят се и берат плодовете на своя труд.
В центъра на художественото изображение са съдбите на двамата главни герои: председателя на селскостопанския комплекс Стоян и младия агроном Петър. И двамата са изправени пред сериозни предизвикателства: и в работата си, и в личния живот. Комплексът е в "златната среда" в окръга, но не всичко в него върви по мед и масло. Има противоречия между бригадите от различните села, междуличностни конфликти и неизбежните проблеми в работата. Целта на председателя е да накара хората да повярват в своите възможности и да постигнат повече, но невинаги те хвърлят толкова сили за общото, колкото за личното. Затова той се опира най-вече на ентусиазма на младите - Петър и другата агрономка Антоанета. Отличен познавач на селото от този период, авторът описва с подробности живота в комплекса, който до голяма степен определя и съдбите на героите. Но тези подробности не изморяват читателя, както често се случва при други писатели; това са по-скоро щрихи, умело подбрани, които доизграждат картината.