Тази книга показва през погледа на писателя сгромолясването на човешкия живот. Ще има, които тук-там ще се познаят, и които - не. Очевидецът пише само това, което е видял. Тези истории са написани между 1945 и 1950 г. и плесенясваха на дъното на един стар сандък повече от двайсет години. Може би ще има и такива, според които напразно са били извадени и е трябвало да останат там, за да изгризе времето тези мрачни спомени.
Но писателят, когото Господ е определил да бъде свидетел на този свят, чувства, че ако тези писания се изгубят, нещо ще липсва на целия този исторически период и на цялостната му картина за идните поколения, стремящи се да разберат миналото.
И така, молейки за извинение съвременния човек, благоденстващ и обхванат от желанието да забрави, слагам на масата на читателя тази книга, несъвършен спомен от призрачното минало.