Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства за мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността.
Странната смес от поезия и близост до живота извежда Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена.
Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Берфус в поета сред театралните автори.