Патриотизмът е естествено човешко, социално чувство, за което се пише трудно…

и все по-трудно. Нещо повече. Според някои днешни мислители патриотизмът е демодирано, архаично и едва ли не реакционно явление. Противоречащо на модерността, човешките права и здравия разум… Разбира се, за най-великите умове на нацията, а и на всички нации в Европа и по широкия свят, съвсем не е така! Какво биха били българската култура, дух и интелектуална мисъл без нашите корени, без наследството на средновековната българска цивилизация?
Какво бихме били самите ние без патриотизма на Левски и Ботев, на Вазов

и най-големите творци на нашата литература и изкуство? И защо модерен поет като Яворов поставя над всичко свободата на поробените българи в Македония, а неговият по-млад събрат Димчо Дебелянов загива в името на националната кауза като доброволец в Първата световна война… Не можем да устоим на изкушението да „дадем думата“ на Раковски, нашият национален водач от световна величина, за когото
… любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели…

Отивайки още по-назад във времето, ще припомним призивите на отец Паисий Хилендарски, но и казаното сто години преди него от Петър Богдан, един от изявените европейци на XVII век: … Защитата на честта, още повече тази на Родината, надминава всичко, защото животът и честта са равнопоставeни…

Колкото и да е трудно да се пише за патриотизма, Искрен Веселинов го е сторил, при това аргументирано, честно и отговорно. Книгата Защо съм патриот – Национализъм за лечение на обществото представя размислите на автора, породени не толкова на писанията на звани и незвани „ерудити“, колкото от колебанията и съмненията на днешните ни съотечественици. Съвременните утопии и квазиценности ни връхлитат отляво и дясно. Ерозират устоите на личността, семейството, обществото, Родината. Ако се замислим – и на самото човечество. Авторът не крие своята болка и загриженост за оцеляването на нашия древен народ, но не се предава на безверието и апатията. Напротив – на достъпен, човешки език ни убеждава в смисъла на патриотизма като терапия за боледуващото ни общество, като път към бъдещето на България.

проф. Пламен Павлов