Разкази (Вирджиния Улф)

Автор: Вирджиния Улф

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Иглика Василева
Брой страници 208
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 210 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190203797
Баркод 9786190203797
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Чрез тях изпробва границите на модерната си проза, не само обрисувайки вътрешния живот на човека, но и посредством онова просмукване между вътрешно и външно, в което „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й често се домогва до висините на музиката.. В тези разкази тя борави с литературни техники и идеи, които по-късно развива в романите си. В някои от разказите случката и повествованието надделяват, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. За разлика от романите, с които Вирджиния Улф е най-вече известна, в разказите й има повече ритъм, отколкото наратив. Самата тя споделя: „За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“.

Разказите в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Тук подбраните заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. „Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – пише по повод разказите си Вирджиния Улф, но изчитайки този малък том читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.

от Ваня Хинкова / дата: 23 фев 2019

"Животът е това, което виждаш в очите на хората; животът е това, което те научават, и след като са го научили, то остава завинаги в съзнанието, макар да и да се мъчат да го скрият... но какво е то?"

"Един ненаписан роман", Вирджиния Улф
превод: Иглика Василева

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Вирджиния Улф, родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20 век.

Между Първата и Втората световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните й творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Аделин Вирджиния Стивънс е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, смятан за основателя на клуба Блумсбери , и Джулия Принсъп Стивън, (1846–1895). Родителите на Вирджиния й преподават в къщи на 22 Hyde Park Gate, Kensington, където обствановката е сплотена и се усеща либералния дух на семейството. Майка й е била женена преди това, но съпругът й умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирждиния. В края на краищата семейство Стивънс е много разноцветно – съставено е от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия й съпруг - Джордж Дъкуърт (1868–1934); Стела Дъкуърд (1869–1897); и Джералд Дъкуърд (1870–1937). Лаура Мейкпийс Стивън, дъщерята на Лесли от Мини Такерай, която била обявена за ментално нестабилна и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника ; Ванеса Стивън, Тоби Стивън, Вирджиния и Ейдриан Стивън. Постиженията на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и връзката му с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) са показателни за средата ,в която Улф отрасва. Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън ) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния, са сред редовните посетители на къщата. Джулия Стивън също така играе важна роля. Освободена от поста придворна дама на Мария Антоанета, тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя принос в развитието на Викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната библиотека на 22 Hyde Park Gate, където Вирджиния за разлика от необразованите си братя, учи класическа и английска литература. Според Вирджиния най-ярките й детски спомени обаче са свързани не с Лондон,а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството й прекарва всички лета от 1895. Семейството отсяда в къща, наречена Talland House , която има изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годвъри Лайтхаус, играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа To the Lighthouse. Вирджиния е едва на 13, когато майка й е сполетяна от неочаквана смърт. Нервните сривове на Вирджиния започват две години по-късно, когато умира и сестра й. Смъртта на баща й през 1904 е причина за най-страшните й кризи и писателката дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите й и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите на полубратята на Вирджиния да изнасилят нея и сестра й. През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните й контакти , творческите й способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата й, във връзките й с хората, в живота й и е най-вероятната основна причина за самоубийството й. След смъртта на баща им през 1904 Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават 22 Hyde Park Gate и купуват къща на 46 Gordon Square в Блумсбери. По време на обучението си в King's College London, Улф се запознава с Lytton Strachey, Clive Bell, Saxon Sydney-Turner, Duncan Grant, и Leonard Woolf като заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като Блумсбери Груп, който се прочува през 1910 със сценка, в която Вирджиния е облечена като мъж от Абсинското кралство.