И ако си огън, нека изгорим.
Ангел ако беше, да се потопим
в тихата нега, пламнала по рамото
в бледа светлина от очите сини.
Само че си писък - облачен и здрачен,
плиснал по гърдите ми, тъмни от обичане.
И косиш сълзата ми с топлите си устни.
Ако е обичане, нека ни се случи.
И да падат кратки, влюбени въздишки.
Дълго ще те чакам, дълго ще те скитам.
И от самотата ще вали надежда,
че ще падна ничком на земята черна-
да се слея с рамото дето ми закриваше
тъмната безбрежност от сълзи и смисли.
Ти ще ме жадуваш, аз ще те копнея,
моя споделена, вечна безнадеждност.

***

Евелина Кованджийска е родена на 26.10.1976 г. в гр. Панагюрище. Основното си образование завършва в родния си град, а средното в Езиковата гимназия с изучаване на аглийски и немски, гр. Пловдив. Магистърски специалности по "Компютърни технологии", „Английска филология", "Европейска магистратура по превод с немски и английски език" завършва в ПУ „П. Хилендарски", Пловдив. Работи в областта на софтуера и преводите с немски и англииски език.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет