"Никога не бях свирил така. Достигнах бреговете на континента Шопен с леещи се баси, с мелодии на капки, с пръски пяна, с прилива, с отлива – естествено и непринудено... тишината, кръговете във водата, росата, клоните, които се движат около гъвкав ствол, отпускането, нежното пеене, което продължава до безкрайност – всичко това най-сетне се обединяваше. Музиката идваше като импровизация; напредвах, все едно бродех – без да свиря от ноти, нито да зная предварително какво ще кажа; музикалните фрази се оформяха под пръстите ми спонтанни, невинни; с разтуптяно сърце, изумен, желаех да съхраня магията, да не се занимавам със собственото си смайване, имах чувството, че съм докоснат от духа на Шопен."
Ерик-Еманюел Шмит,
"Мадам Пилинска и тайната на Шопен"
Превод: Петър Герджиков