Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 196 |
Година на издаване | 2019 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 222 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191864768 |
Баркод | 9786191864768 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Романът "Суета, суета..." изправя един до друг двама приятели в дружески разговор - Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци, ключови фигури на българската култура от края на ХІХ - началото на ХХ век.
Особено място в приказките им е отделено на Мара Белчева - красивата съпруга на убития при атентат министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов Христо Белчев. Обсъждат връзката й с Пенчо Славейков, любовните адмирации към нея на княз Фердинанд, интелектуалните ? и женски качества. Постепенно разказът преминава към неуспешните опити на Фердинанд да се домогне до софийската красавица, към обидата, преживяна от Пенчо Славейков, когато министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека, към заминаването му в Италия, където с Мара Белчева преживява в Рим едни от най-щастливите си дни, до фаталното пътуване до Брунате, където поетът склопява очи.
Романът "Суета, суета..." е написан с много искрящ хумор, с блестящо познаване на епохата, с истинска любов към големите фигури на българската култура, но без да ги превръща в икони, а представяйки ги като живи, пълнокръвни и пълноценни личности. Една великолепна книга, която всеки, който се интересува от тези значими фигури на българската култура, би трябвало да има в своята библиотека."
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
София в началото на миналия век. Сладкарница „България“. Иван Вазов и Стоян Михайловски пият кафе и си говорят. Ако искате да знаете за какво, за кого или дори против кого, отворете книгата „Суета, суета…“. И ще видите, че разговорите им не са по-различни, отколкото днешните. Кой бил русофоб, кой русофил. Кой кадърен, кой посредствен. Някой някого мрази. Обидите не се пестят. Клюките също. Одумват и нея – красивата вдовица на убития финансов министър от правителството на Стамболов Христо Белчев. Мара Белчева.
Тя не е само красива. Тя е интелигентна, образована, тактична, добра. И тъй недостъпна. Мераците на княза, Фердинанд, се разбиват в нея като в скала. Само от един мъж сред безбройните й обожатели трепва сърцето й. Той не е красавец, има физически недъг, чепат характер и съзнание за голям творец. Пенчо Славейков. Враждата му с народния поет Иван Вазов е пословична. Такива като него за Славейков са фасулковци.
Но това за фасулковците можем да подслушаме на друга маса, на която също се пие кафе – в Рим. Тук са седнали Мара Белчева и Пенчо Славейков, родени един за друг, отдадени един на друг, венчани не в църква, а в сърцата си. Говорят си за това, което ги е прокудило от България. Острият език на Пенчо Славейков, който не отминава нито една проява на посредственост, заклеймява я и след това е наказан от посредствените, които са се уредили във властта. „Нещастен син на некадърно време“. Той, носителят на новата словесност, е бил неразбран, подиграван, ощетяван. Избягал от България с единствената душа, която му е сродна и предана, Мара Белчева.
Колко близо е бил Пенчо Славейков до Нобеловата награда за литература. Този въпрос, който си задават мнозина българи, има отговор в книгата. Той няма да ни накара да се гордеем, че сме българи. Но тук винаги е било така, да си талантлив или гениален е повече наказание, отколкото признание.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен