Където пеят раците

Автор: Дилия Оуенс

Изборът на книжарите от Хеликон за 2019

Коментари: 12

Издател Лабиринт
Брой страници 320
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 330 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197055542
Баркод 9786197055542
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги



Само за няколко месеца „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс се превърна в истинска сензация и стана най-четената книга в „Амазон“.
Романът няма да остави и вас равнодушни, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати, с трогателния образ на малката Кая, изоставена съвсем невръстна първо от майка си, която си тръгва, без дори да се обърне, после от братята и сестрите си и накрая от баща си, несретника, който отмъщава на най-близките си за своите провали.
Кая не се предава, отказва да се възприема като жертва, оцелява в малката къща насред мочурищата напук на обстоятелствата, преглъща горчилката на предателствата и самотата и се научава да разчита езика на природата и да общува със света, но според правилата, които определя тя.
Книга за свободния дух, за смелостта да оцелееш в един враждебен свят, за доблестта и достойнството като върховна човешка ценност.

https://lira.bg/archives/148719

Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Доказано добри книги, Истории за доброто, Модерно е да се чете това, 3 май - Ден на слънцето, Открадни време за четене, Литературен зоопарк, Когато пишат дамите, Летни хитове, Цветовете на есента, Изборът на книжарите от Хеликон за 2019, ТОП 50 художествена литература 2019, Подбрано от 2019, Топ 100 02.03.-10.03.2020, Време за хубави книги, Ден на книгата, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2020, Голямото четене, Нов сезон, нова любима книга

от Светла Иванова / дата: 08 сеп 2020

Бих окачествила книгато като различна и приятна за четене, написана с много финес, което е рядкост в наши дни.
За голямо разочарвание, е пълна с правописни, граматически и печатни грешки, което прави четенето непоносимо.
Книгата трябва да бъде норма, за съжаление, след няколко прочетени преводни книги, вече нямам желания да чета на български, защото е мъчение. Да не говорим, че редовно преобладава чуждоезичната структура на изречението, все едно е преведено с гугъл преводач.
Конкретно в тази, имаше дори страница с 3 грешки. Как се чете подобно нещо ? Книгоиздателството вече е просто печелене на пари. Никой не се интересува от езика. Издателство "Лабиринт" трябва да се замисли за ролята на коректора и редактора в книгоиздаването. Може би книжарниците биха могли да съдействат за контрола на качеството. С какви очи някой рекларимира такава книга?

от Kristalina / дата: 28 май 2020

Хареса ми, определено бих препоръчала. Чете се на един дъх!

от Лора Димитрова / дата: 28 апр 2020

Много хубава книга!!!

от Мартин Е. / дата: 22 апр 2020

Не бях фен на този жанр, започнах я на инат подтикнат изцяло от рекламите забравяйки старата максима, че това, което много се рекламира обикновено не струва...Някакво момиченце на някакво мочурище.. предположих, че ще е 300 страници мъка. Е.. грешах, има нещо в тази книга.. нещо, което те разнежва/колкото и странно да звучи/.. кара те да погледнеш на света от по-добрата му страна забравяйки всичко негативно.... Моментите, в които Кая си припомня игрите с братята, сестрите и майка си те връщат в твоето детство, връщат ти спомени от едни хубави години и си задаваш куп въпроси за времето, в което живееш сега. Препоръчвам книгата дори на хора, които не са фенове на този жанр.

от Драгомир Драгомиров / дата: 17 мар 2020

Средна хубост книга. Доста положителни отзиви чух и се бях настроил за докосваща книга, но лично на мен не ми хареса чак толкова. Става за губене на време, но не е книга, която бих препоръчал на някого.

от Ерик Чан / дата: 29 яну 2020

Добре, явно аз съм счупен, щом само на мен книгта не ми хареса. Дадохй шанс. Купих си я с най-голямо желание и треперех от нетърпение да се прибела, за да се поглезя с една хубава история...ем...не!

Стгинах до 150-тата страниця, когато се отказах. 150 страници все едно и също момиче, все в едно и също мочурище, терзано от все едни и същи работи, без никаква тръпка или развитие на нещата. Но както казах, може би аз съм се повредил.

Личното ми мнение е, че книгата не си струва хвалбите и ревютата.

от Сиса / дата: 13 дек 2019

Много интересна, вълнуваща и поучителна. Препоръчвам !

от Мимо Гарсия / дата: 07 дек 2019

Не бих си позволил да спойлвам, но Ви препоръчвам горещо книгата "Където пеят раците" на Дилия Оуенс.

Прекрасна творба!
Кара те да осъзнаеш колко малко ни е нужно - друга човешка душа, с която да споделяме собствения (понякога чудат) свят. Защото да - със самотата може да се свикне, но тогава не живеем истински. Човек е адаптивен. Главната героиня Кая ни го демонстрира, а и знаем поговорката "Човек знае и с 2, и с 200".  Приспособяването към нищетата, към глада може да бъде преодоляно - с ловене на миди, с опушване на риба, с писане на книги. НО липсата на топлота в семейството, домашното насилие, опитът за оскверняване на личния "аз" не може да бъдат преглътнати!

"Където пеят раците" си заслужава категорично!

от Лалета / дата: 19 ное 2019

Чудесна книга ! Красив език, трогателна история, влюбваш се в героите... Препоръчвам я!

от Дил / дата: 03 сеп 2019

Страхотна книга! Чета много и не всичко си струва времето, но тази е една от които остават в сърцето.

от Милена Тодорова / дата: 19 авг 2019

Отдавна не съм чела така книга - на един дъх ! Много добра !

от Ваня Хинкова / дата: 30 мар 2019

"Мочурището не е тресавище. Мочурището е светло място, където тревата расте във вода, а водата изтича в небето. Лъкатушат бавни поточета, отнасят със себе си слънчевото кълбо към морето и дългокраки птици – сякаш несъздадени за полет – неочаквано политат грациозно под крясъците на хиляди снежни гъски."

Дилия Оуенс, "Където пеят раците"
(превод: Лидия Шведова)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Знаете ли, че раците могат да пеят? Знаят го само хората, които могат да ги чуват. Дилия Оуенс е родена през 1949 година и пише първия си роман „Където пеят раците“ през 2018 година. Едва ли е предвиждала такъв успех – цели 17 седмици книгата се задържа на първо място в класацията на Ню Йорк Таймс за най-добре продавани романи.

Какво може да направи едно шестгодишно момиченце, което е изоставено първо от майка си, после от сестрите и братята и накрая от бащата? При това, изоставено не в общност от хора, а съвсем само в къщурка край мочурище, през което хората се придвижват с лодки и не избират мястото за постоянно живеене. Авторката Дилия Оуенс е зоолог, така че знае отговора на въпроса – момиченцето може да се учи как да оцелява, как да живее, като наблюдава животните. Те знаят как се търси храна, как се пазят територии, как се браниш от недоброжелатели, как да привличаш партньор. Малката Кая, отхвърлена от семейството си и от общността, се превръща в „момичето от мочурището“. Ходила е на училище само един ден, но знае много неща, които другите не знаят.

Това е само началото на книгата. В нея Кая ще порасне, ще бъде много красива и също толкова дива, ще бъде поставена на изпитания, на които животът не пожалва да постави всеки. Ще се срещне с човешката доброта и с човешкото лицемерие и те ще бъдат в почти равни количества. Кое от двете неща ще победи – това е основният въпрос на книгата, защото той е и основен в живота ни.

И ако си мислите, че край едно почти ненаселено мочурище не могат да се случват интересни, заплетени, криминални и напрегнати истории, заблуждавате се. Ще обикнете Кая и ще бъдете на нейна страна, макар че тя ще успява да ви постави на изпитание, като зададе най-трудния въпрос: Трябва ли в един момент човек да бъде по-ловък от лошия, за да победи в крайна сметка доброто?

Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен