НЕ ВИ СЪВЕТВАМ
Аз се докоснах до сърцевината на нещата.
Беше хубаво и страшно.
То е все едно да се разтвориш в космоса -
да си кварк,
квант,
синхронизация
и интерференция.
Не ви съветвам да се докосвате
до сърцевината на нещата.
Александър Геров
Болко, болко-о, болчице! Избрани стихотворения
Автор: Александър Геров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Прозорец |
| Брой страници | 136 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 135 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786192430085 |
| Баркод | 9786192430085 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 –1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина.
Определен от критиците като „жив класик в лите-ратурата ни“ с ореол на „легендарна личност“, поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоцио-нално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за смъртта, която вижда като друг вид живот, дори като живо същество.
Геров, който цял живот е в непрестанно раздвоение между материално и духовно, между действи-телност и сън, между реално и абсурдно, търси космическия смисъл на случващото се и става изра-зител на най-дълбоките страхове и надежди на чо-века във всяка епоха.
САМОТНА УСМИВКА
Една усмивка ми се мерна сред тълпата.
Една-единствена усмивка!
И света стана по-хубав...
АБСУРД
Човек не може да понася щастието.
Копнежът за щастие му е достатъчен.
100 години от рождението на Александър Геров!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Александър Геров е роден на 15. 05. 1919 г. в София. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван. Редактор в Радио София (1944-1952), в сп. \"Киноизкуство\" (1953-1955), в. \"Кооперативно село\" (1963), в редакция \"Фокус\" към Българска кинематография и в изд. \"Български писател\". От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. \"Заря\", \"Литературен глас\", \"Светлоструй\", в сп. \"Изкуство и критика\" и \"Златорог\". Поезията му е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките \"Ние хората\" (1942), \"Два милиарда\" (1947), \"Най-хубавото\" (1958), \"Приятели\" (1965), \"Свободен стих\" (1967), \"Любовна лирика\" (1983), \"Внезапни стихотворения\" (1986), \"Книга за Тамара\" (1991), на сборниците с проза \"Усмивка под мустак\" (1960), \"Щастие и нещастие\" (1963), \"Фантастични новели\" (1966). Пише за деца. Умира през 1997 г.
