„Детство мое, реално и вълшебно...” отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството.
Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената купонна система, празните супермаркети и километрични опашки, на които се редяхме цели семейства и се правехме на непознати.
Посвещавам на всички, израсли в тези шантави
години – средата на осемдесетте и края на
деветдесетте.
Посвещавам на дъщеря си, като ? пожелавам
да живее в по-спокойни и сигурни времена.
Емил Костов


Хлапашките лудории от детството, безгрижните лeтни ваканции при баба и дядо на село, „досадното” преследване с пълни паници попара и манджички, което днес ми липсва и с умиление се сещам за бабите си.
Книгата „Видовден” ми стана особено близка, надявам се и за вас да „възкреси” онези позабравени спомени за близки хора и места, с които сме свързани кръвно, душевно, които помним и предаваме на децата си.
Йордан Попов, издателство „Екрие”