от Ваня Хинкова / дата: 29 апр 2019

Finis Terrae

Имало е тъмни времена, когато са се създавали световете и това е ставало с цената на пролята невинна кръв, предателства, измени, унищожение и смърт. Но в тези мрачни времена е имало и любов, и светлина, и надежда за по-добър живот... От тези времена се е родила приказката за Края на земята. Благодаря на Мария Роса Лохо, че е съумяла да ни я разкаже с думи, които носят толкова поезия и красота!

"Мнозина живеят на едно такова място, което наричат Краят на земята. Обаче онези, които са го нарекли така преди стотици години, са сбъркали, защото морето не е краят, а началото на други земи – на тези тук. А в морето хората намират онова, от което се нуждаят: има риби с всякакви големини и цветове, които са отлични за ядене, и потънали гори, и съкровища, по-красиви от среброто, и птици, които летят над водата като дневни звезди."

"Защото всички, Елизабет, всички убиваме онова, което обичаме, или ще го убием. Всички сме страхливци, всички предаваме нашите най-съкровени желания. Отказваме да видим това, което наистина искаме, а заедно с него и това, което сме."

"Извън това, Елизабет, който убива онова, което обича, по някакъв начин убива себе си и тогава е по-скоро нещастен, отколкото виновен."

Мария Роса Лохо, "Краят на земята"
Превод от испански: Майя Илиева (великолепен превод!)