Бедни хора
Автор: Ф. М. Достоевски
| Издател | Кръг |
| Преводач | Лиляна Минкова |
| Брой страници | 208 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 231 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191580682 |
| Баркод | 9786191580682 |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
|
|
Фьодор М. Достоевски, един от стожерите на световната литература, прави своя дебют като писател с романа „Бедни хора“. Книгата получава възторжени отзиви от страна на критиката и читателите и донася слава на двайсет и четири годишния автор буквално за една нощ. Младият Достоевски е обявен за „следващия Гогол“, и с право. В идните години той публикува над десет романа, няколко новели и много разкази. И макар част от тях да надминават по популярност неговата най-ранна творба, никой не повтаря главоломния успех на „Бедни хора“. Той вероятно е присъщ единствено на великия дебют в литературата.
Написана в епистоларна форма, историята разказва тъжната и безнадеждна любов между държавния чиновник Макар Девушкин и младата шивачка Варвара Доброселова. Фьодор Достоевски изгражда неповторима психологическа дълбина у своите герои, а чрез трагедията на всекидневието им пророкува социални и морални проблеми, с които живеем и днес.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
Fyodor Dostoyevsky 1821-1881. Руски писател. Романите му се отличават с дълбоко психологическо прозрение и оказват силно влияние върху руските писатели, а от началото на 20-ти век и извън Русия. През 1849 за публикуване на социалистическа пропаганда е осъден на четири години каторжен труд, последван от военна служба в Сибир. \"Записки от мъртвия дом\" 1861 описва преживяванията му в каторгата и е последван от големите му произведения \"Престъпление н наказание\" 1866, \"Идиот\" 1868-69 и \"Братя Карамазови\" 1880. Роден е в Москва в семейството на лекар. За кратко време е армейски офицер. Първият му роман \"Бедни хора\" излиза през 1846. През 1849 по време на засилени репресии от страна на царската власт е арестуван като член на литературен кръжок и осъден на смърт. В последния момент е помилван и заточен в Омск, където тежките условия провокират латентната му епилепсия. Окончателно е помилван едва през 1859 и пише \"Село Степанчиково\", \"Мъртвият дом\" и \"Унижените и оскърбените\" 1862. Междувременно започва да издава без успех две списания, във второто от които излизат \"Писма от подземието\" 1846. Принуден да работи усилено под натиска на дълговете си,той бързо завършва \"Престъпление и наказание\" 1866 и \"Играчът на рулетка\" 1867 и заминава за чужбина, за да се спаси от кредиторите. След това пише \"Идиот\" /където главният герой е епилептик, подобно на самия него/, \"Вечният мъж\" 1870 и \"Бесове\" 1871-72. След завръщането си в Русия в 1871 започва отново да се занимава с журналистика и издава сборника \"Дневник на писателя\", в който обсъжда актуални проблеми. През 1875 издава \"Юноша\", но голямата творба през последните години от живота му е \"Братя Карамазови\".
