Настоящата книга представя текста на дисертационния труд на Лидия Кондова. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността на телесната субстанция. Тази субстанция се обяснява посредством метакатегорията живот като резултат от въвеждане на безкрайността от възможности в една крайна пространствено-времева рамка на реализираната възможност; а познаваемостта на това тяло се обосновава по линия на допускането на емпирическия метод на познание. Така се предизвикват две класически интерпретации на Лайбниц – като метафизически идеалист и като гносеологически рационалист, – като крайната цел не е отхвърлянето им, а очертаването на тяхната граница на валидност и обогатяването на традиционния наследен образ на немския философ с оглед на категорията живот и основната характеристика на живото – историчността.

"Телата на животните са машини на вечното движение или, за да го представим по-ясно, те са машини, сравними с определен фиксиран и специализиран вид вечно органично движение, което винаги се поддържа в света. По този начин, докато има паяци, ще има тъкачни машини, докато има пчели, ще има произвеждащи мед машини и докато има катерици, ще има танцуващи машини…"

Г. В. Лайбниц