Танцът на Чингис Коен
Автор: Ромен Гари
| Издател | Леге Артис |
| Преводач | Зорница Китинска |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 344 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786197516043 |
| Баркод | 9786197516043 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В свое радиоинтервю авторът казва:
"Роман, който привидно е пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко трагични явления - расизма и антисемитизма... В него показвам до каква степен еврейската мисловност е обладана от нацизма, който не успява да прогони от себе си, и едновременно с това до каква степен германското подсъзнание е белязано от евреина. Този роман е проблемът на моето собствено подсъзнание, в което се таят ужасът от нациста и трагедията на евреина, от които се опитвам да се отърся. Изживявам този проблем толкова трагично и тежко, че единственият начин беше да подходя към него през смях, иначе не бих могъл дори да се докосна до него. Надявам се, че читателите няма да се подведат. Хуморът, който използвам, и който между другото смятам за еврейски хумор, е всъщност вик на отчаяние и предсмъртна агония."
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Лаская се от мисълта, че познавам Ромен Гари като автор. Но ако ми бяха дали да прочета тази книга, без да ми казват, кой е авторът, щях да кажа: „Изключително написано, точно като от Ромен Гари, но със сигурност не е от него.“ От него е. От някакви негови други дълбини, които са останали непоказани в останалите му книги. Освен всичките си останали достойнства, Гари се оказа неизчерпаем. Талантът му наистина няма граници.
Това е книга, която не може да бъде разказана. Не че няма сюжет или главни герои. Само че важното в нея не е какво се случва с героите – случките са почти без значение, а какво прави от хората омразата към различните, ненавистта към религия или цвят на кожата. Прави ги нечовеци, абсурдни. Тази книга е абсурдна. Няма ги затрогващите, топли моменти от обичайните романи на Ромен Гари. В тази книга се случват безумни, необясними, абсурдни неща. Единственото, което ги прави поносими е, че те са невъобразимо смешни. Самият Гари казва, че атисемитизмът стига до абсурди, които е могъл е да разкаже само през смях, защото всичко останало би било толкова непоносимо жестоко, че не може нито да бъде разказано от писател, нито възприето от читател. Сарказмът в тази книга е буфер, помага ни да възприемем един свят, който вече преминава границите на нормалното за възприемане.
Чингис Коен е дибук. Той е призрак, който живее в съзнанието на комисаря нацист, който го е разстрелял в един трап с още много мъже, пищящи жени и ревящи деца, евреи. У всеки нацист живее по един такъв евреин. Или обратното – у всеки убит евреин живее един жив нацист, също дибук. Те са неотделими, понякога не е ясно кой кой е. Ясно е само едно – и двамата са жертва.
И ако мислим, че светът си е взел урока за това докъде може да доведе безсмислената омраза – не, не го е взел. Събитията в книгата се развиват двадесет години след разстрела на Чингис Коен. Новите жертви са хора с жълта кожа във Виетнам. Не, светът се проваля на изпитите. Четеш тази ужасно страховита и много смешна книга и се питаш – докъде ли може да стигне всичко това?
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен
