Закуска в "Тифани" (ново издание)

Автор: Труман Капоти
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Колибри
Преводач Нели Доспевска
Брой страници 120
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 124 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190204626
Баркод 9786190204626
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Труман Капоти (1924-1984) е роден в Ню Орлианс в семейството на чиновник и 16-годишна кралица на красотата. Баща му обаче не се задържа дълго на една работа и постоянно търси нови възможности за изява. Младият Труман израства при роднини в Алабама и неговото приемно семейство му служи като модел за много от образите, които описва по-късно. Майката на Труман се омъжва повторно за заможен бизнесмен и Капоти се мести в Ню Йорк, като приема името на втория си баща. В детските си години бъдещият писател се сприятелява с Харпър Лий, авторката на „Да убиеш присмехулник", която го използва като прототип за образа на Дил в световноизвестния си роман. Капоти написва първите си разкази на осемгодишна възраст и публикува в престижни списания, за което е удостоен с голямата награда за кратка проза на името на 0”Хенри. От този момент нататък Капоти познава единствено успеха и се превръща в едно от най-големите имена на американската литература. Автор е на романите „Други гласове, други стаи", „Закуска в „Тифани", „Арфата на тревите", на много разкази, киносценарии, а също така на „Хладнокръвно" - документална история на едно от големите американски убийства, първообраз на жанра „истински престъпления". Неговата визитна картичка е изяществото на езика, мекотата на повествованието, проникновените образи, в по-голямата си част почерпани от неговия собствен живот.