Град на момичета

Автор: Елизабет Гилбърт

Коментари: 2

Издател Прозорец
Брой страници 472
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 447 грама
Размери 13x20
ISBN 9786192430290
Баркод 9786192430290
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

През 1940 г. деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа „Васар“. Родителите й я изпращат в Ню Йорк, за да живее при леля си Пег, собственичка на пищния, но рушащ се театър „Лили Плейхаус“. Там Вивиан се запознава с цял космос от нетипични и харизматични персонажи. Но когато се замесва в скандал, светът й в Ню Йорк се преобръща с главата надолу. Тъкмо драматичната промяна обаче я води до ново разбиране за свободата и в крайна сметка – до любовта на живота й.

Сега, вече на 95, Вивиан си спомня не толкова със съжаление, колкото с удоволствие за събитията от онези години. В даден момент, казва тя, жената просто се уморява да се срамува от всичко. И най-сетне е свободна да бъде себе си.

Елизабет Гилбърт разказва необикновената история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си добро момиче, за да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът „Град на момичета“ изследва темите за женската сексуалност и себе­опрощаващата равносметка в края на човешкия живот.

Ключови думи: Ню Йорк, Ню Йорк, Голямото четене

от Ружа Сотирова / дата: 15 мар 2020

Излъгах се да си купя "Град на момиечета" убедена, че авторката на една моя любима книга, "Яж, моли се и обичай" ще е сътворила нещо поне толкова добро или по-добро. Е, да ама не. Изключително безинтересна, вулгарна и безмислена история. Още по-лошото е, че реших с оригинала на английски език да се явявам на изпит по практически английски. Трябваше да премахвам около 30 стр. с буквално хард порно сцени. Голямо разочарование.

от Теодора Ангелова / дата: 08 яну 2020

Книгата е невероятна! Чете се на един дъх.Кара те да се замислиш...Какъв си ти и какво наистина искаш от този живот. Тази история е едно доказателство, че ако следваме мечтите си ще ги постигнем. Дори и повече!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„От една възраст нататък се разхождаме из света в тела, изплетени от тайни, срам, разкаяние и стари незараснали рани. Сърцата ни болят, обезобразени от страдание, но някак си продължаваме напред.“

Тези редове звучат като да са от „Яж, моли се и обичай“, но и някак по-различно. За това си има причина – авторката – Елизабет Гилбърт, е същата, но книгата – „Град на момичета“, е много различна. Световният бестселър „Яж, моли се и обичай“ донесе огромна популярност и легендарни тиражи на Елизабет Гилбърт, но едновременно с това ѝ постави етикета на автор на умно написана, но все пак книга от жанра на популярната любителска психология.

С „Град на момичетаЕлизабет Гилбърт показва, че нейните възможности са много по-големи от територията на самопомощните книги. Това е роман, който ни отвежда преди Втората световна война в Ню Йорк заедно с едно красиво и ненаситно за предстоящия живот провинциално момиче. На Вивиан Морис няма да й бъде спестено нищо – нито радостите и удоволствията, нито срама и вината. Най-малко пък заблудите за любовта. Звучи като лековат, обичаен за живота на младо момиче сюжет, но не е. Вивиан ще мине и през оскъдицата по време на войната, и през загубата на любими хора, и през непростими грешки, за да стигне най-накрая до истинските чувства, които нямат нищо общо с младежките й представи. Но това, което е най-ценното в тази книга, е езикът, на който е разказана историята. Той се лее цветен и бистър, нито един излишен ред няма в тази книга, нито миг досада. Иска ти се да свърши, за да разбереш края на историята, но в същото време ти се и иска да продължава дълго. Истинска и свежа – това са думите, които я описват най-кратко.

Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен