Малка енциклопедия на приятелствата

Автор: Влади Киров

Коментари: 0

Издател Факел-Експрес
Брой страници 246
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 257 грама
Размери 12x19
ISBN 9786197279269
Баркод 9786197279269
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в София.
Завършва е немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1973).
Работил е като учител в немската гимназия в Хасково, в Института по история към БАН, главен редактор в сп. "Киноработник" (1979 – 1985), редактор в Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 – 1988), редактор в творчески колектив "Дебют" към СИФ ”Бояна” (1988 – 1991) и в БНТ –Телевизионен театър (1993).

Сценарист е на над трийсет документални филма, между които "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 – 2006), "Благослов" (2001), "Европолис, градът на Делтата" (2008), "Вляво от пътя Лондон – Калкута" (2011), "Приказки от Балканите" (2016), "Изкореняване" (2018), "Поне за миг да полетя" (2017), "Гражданинът Сис" (2018), "Братя Георгиеви: Евлоги и Христо" (2019), както и на игралните "Пату" (2005), "Военен кореспондент" (2008) и "Имало една война" (2019).

Автор е на книгите "Оловни ордени" (1985), "Розенбуш" (1991), "Делта" (1992), "Спомен за едно превъплъщение, или историята на Кадъм и Хармония" ( 1995), "Юридически казус" ( 2002), "Картографирането на Рая" ( 2007).

Носител е на наградите "Златна роза" за филма "Образ невъзможен" (1996), Годишната награда за драматургия на СБФД (2007) и на Филмовата академия (2012), награда за драматургия от фестивала "Златен ритон" (2012) и др.
През 2019 г. е удостоен с почетен знак "Печат на цар Симеон Велики" – златен.

Умира на 28 март 2019 г. в София.

София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в ка­менни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подоб­но на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър ”Глобус“. Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъп­ници. То и бездруго смъртното наказание вече е от­менено. По Перловската река е трудно да пуснеш хар­тиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най-доброто, което може да ти се случи, безспорно е да се срещнеш очи в очи с огромен воден плъх. Нито сводът на Орлов мост, нито сводът на Лъвов мост, свърталища на троглодити, са описвани като мес­та, под които минава любовта. Въпреки всичко приятелите ми, описани в тази книга, обитават или са обитавали и надявам се, ще обитават завинаги този вечен град, който подобно на всички големи градове притежава и герб, изработен от художника Хараламби Тачев, и естествено, бодър девиз. Вече не съм уверен, че девизът отговаря на същността на града, но това е моето простодушно съмнение и нищо повече. В края на краищата не само големите плавателни реки опре­делят величието на един град, а и неговите истински обитатели.

Из послеслова на автора

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg