История на сексуалността т.2: Употребата на удоволствията

Автор: Мишел Фуко

Коментари: 0

Издател Критика-и-хуманизъм
Брой страници 398
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 501 грама
Размери 14x20
ISBN 9789545872303
Баркод 9789545872303
Категории Психология, Хуманитарни науки, Книги

С публикуването на „Волята за знание“ преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко „История на сексуалността“. Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: „Признанията на плътта“. Поглед към работата над актуализирането на изданията на том 1, 2 и 3 на български език, което ги превръща от просто „второ“ във всъщност напълно ново издание, може да се намери в българския послеслов към 1 том.
„Употребата на удоволствията“ е втори том в поредицата. Той съдържа ново „Въведение“, всъщност въвеждащо във всички по-нататъшни томове. Този текст е полезна информация относно интелектуалния път на Фуко и ориентир за натрупалите се по дирите му тонове хуманитарни и социално-научни изследвания. „Въведението“ дава радикално нетипични отговори на въпроси като що е философия, що е мислене. То обяснява какво представлява завоят, този разделящ първия том от следващите томове – всъщност внимателно и продиктувано от силата на изследвания материал изместване в изследването на Фуко: хронологично изместване с векове назад, от гледна точка на изследваните епохи, но и тематично изместване, от гледна точка на доминантните авторови категории и проблематизации.
Ето какво казва самият Фуко за този втори том, макар че пише за себе си в трето лице: „Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на християнската традиция, но и към древната философия. По този начин… Мишел Фуко се натъква на един доста прост и същевременно доста общ въпрос: защо сексуалното поведение, защо свързаните с него дейности и удоволствия са обект на морална загриженост?... „Употребата на удоволствията“ изследва начина, по който сексуалното поведение бива рефлектирано от класическото гръцко мислене като област на оценка и на морални избори, както и изследва модусите на субективиране, с които то се съотнася: етическа субстанция, типове подчиняване, форми на изработване на себе си и на морална телеология… По четири големи ?си на опита: отношението към тялото, отношението към съпругата, отношението към момчетата и отношението към истината.“
Очаквайте том 3 – „Грижата за себе си“ и том 4 – „Признанията на плътта“.

Ключови думи: Есен с книга, Промо -20%, Черен петък

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

МИШЕЛ ФУКО
Пол-Мишел Фуко е роден на 15 октомври 1926 г. в гр. Поатие, умира през 1984 г. Завършва висшата нормална школа в Париж (1946-1951). Още през 1951 г. взема диплома по психология от Института по психология и започва своята преподавателска дейност като психолог. През 1952 г., след като продължава да специализира в същия институт, получава и диплома по психопатология.
Фуко е преподавал в редица университети както във Франция и Европа (Варшава, Упсала, Хамбург), така и в САЩ. От 1970 г. е редовен преподавател в Колеж дьо Франс.
На български език са преведени следните книги на Фуко: Думите и нещата (прев. Веселин Цветков, Наука и изкуство, С., 1992); Генеалогия на модерността, 1992 (антология); История на сексуалността, т.1-3, 1993-1994; История на лудостта в класическата епоха, 1996; Археология на знанието, 1996; Власт, 1997 (антология); Надзор и наказание, 1998; Анормалните, 2000.
Във времето творчеството на Фуко може да бъде представено в последователността на разработваните от него три основни теоретични „полета\" - „археологията на знанието\" през 60-те години, „генеалогията на властта\" през 70-те години и „естетиката на съществуването\" през 80-те.
Генеративната идея от първия период е, че историята на културата се формира от епистемични структури, епистеми, действащи на нивото на несъзнаваното и същевременно качествено определящи различните области на знанието. Културите се типологизират именно на основата на епистемите, които историкът извежда въз основата на определени дискурсивни практики. Когато говори за епистеми, Фуко има предвид системата на всички отношения, съществуващи в дадена епоха между различни области на знанието. Имат се предвид факти като например, че математиката на определен етап е започнала да се използва за физически изследвания, че лингвистиката или семиологията е използвана от биологията за генетичната формула, че еволюционната теория става модел за историци, психолози и социолози през XIX век. Теорията, изучаваща тези дискурси и епистеми, Фуко нарича археология на знанието. Използването на самия термин археология подсказва, че не става въпрос за прогреса или непрекъснатостта на историята, а за съществуването на дискретно утвърждаващи се и преминаващи епистеми.