Съвременните медии вече не са само транслатор на властови послания, а медиатор между социалните групи, цялостна среда, в която законите на обществото и очакванията на личността се контролират от характеристиките на медийния формат, от количеството на радио и телевизионните канали или от широтата на дигиталната връзка. Днес може да определим читателя, слушателя, зрителя, потребителя на информация като медиен човек, защото той не е в състояние да постави бариера между собствените си представи за действителността и медийните образи и текстове, медийните устройства, които употребява. Медийният човек е не просто този, който потребява много медии, а който осмисля себе си и света през призмата на някакво медийно съдържание. За журналистиката това е възможност да увеличи своето социално значение и да маркира не само публичните актове, но и личното поведение.
Настоящата книга съдържа студии и статии, които са написани в периода между 2000 и 2019 г. Изследвани са три основни представи – мястото и ролята на културата в медиите като значение и практика (включително нейната ценност, фрагментарността на дигиталната култура, пространствата на културната глобализация), медиите като технология, среда, власт, универсум, свобода на изразяване и медийното представяне на потребителската информация, ролята на реципиента, очевидеца на събитията, изместването на акцента от позицията на журналистите като създатели на медийното съдържание към тази на аудиторията.