Новата книга на Мюмюн Тахир „Пътеки във времето" не е само сборник с разкази. Тя е летопис на нашето време, изтъкана от съпричастност към обикновената личност. С ясен взор за редица политически, социални и чисто човешки катаклизми, неочаквани случайности, сбъднати мечти и заедно с тях – несбъднати копнежи. Бих я нарекъл изповедна и страниците й са точно такива. Читателят неусетно става съпричастен с героите на разказите и дори и никога да не е бил на Родопа планина, сякаш се сраства с нейната история и днес – с трудното й настояще.