Аман от тези "септемврийци", бягащи с пълна пара после в Сърбия!!. Българомразци и интернационалисти с една дума комуняги, а после народът да страда!!!. и между впрочем, кой беше дружбашът Стамболийски и какво беше си поставил за цел - Съветска република!!!. МИСЛЕТЕ И ЧЕТЕТЕ!!.
Жертвени клади
Автор: Асен Разцветников
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 120 |
| Година на издаване | 2020 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 316 грама |
| Размери | 21x28 |
| ISBN | 9789540913605 |
| Баркод | 9789540913605 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Асен Разцветников принадлежи към т.нар. "септемврийска поезия". Т.е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам "насилствено", защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война..."
Панко Анчев
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов) е роден в с. Драганово, Великотърновско през 1897 г. Средно образование получава във Велико Търново, а в Софийския университет завършва славянска филология и право. Продължава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн. Работи като юрист и учител. От 1917 г. сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки. След т.нар. Септемврийско въстание публикува в сп. "Нов път" и в. "Нов път" като част от "четворката" млади (А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев, Г. Цанев), която след спор относно поезията на Яворов напуска списанието на Г. Бакалов. Издава стихосбирката "Жертвени клади" (1924), а след дълбока криза във възгледите си - поемата "Двойник" (1927). Лирическият му път се увенчава със стихосбирката "Планински вечери" (1934). Автор е на многобройни книги за най-малките: "Юнак Гого" (1934), "От нищо нещо" (1932), "Хороводец Патаран" (1936), "Комар и Мецана" (1946), "Щурчовото конче" (1948), "Сговорна дружина" (1950), "Що е то?" (1956), "Юначина" (1968) и др. Превежда Гьоте, Молиер и други големи автори, пише по въпросите на преводаческото майсторство. Умира на 30.07.1951 г. в Москва.
