Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Бен Ейткен, английски писател и журналист, е направил това, което мнозина си мечтаем да направим – да отидем в някоя избрана от нас страна, да поживеем година сред местните хора и да видим как се справяме на непознато място, сред непознати хора, които говорят на непознат език. Бен избира Полша. Прави го в навечерието на референдума за Брекзит в Англия и по този повод решава страната да е в Европа и по-точно в Източна Европа. Но не само заради това. В Англия полските имигранти са толкова много, че словосъчетанието „полски водопроводчик“ се е превърнало в нарицателно за пристигнали на Острова източноевропейски гурбетчии. Така един англичанин пристига да живее – не, не във Варшава, избира град Познан, ако случайният подбор може да се нарече избор.

С авантюрата – дотук. Оттук нататък нещата стават сериозни. За да се живее в една страна, е добре да се научи езика и да се работи. По отношение на езика Бен Ейткен взема бързо решение – още в първите часове и при вида на първите написани и произнесени думи му става ясно, че този език той никога няма да научи. Затова пък неговият роден английски се учи от много хора, така че той бързо си намира работа като учител по английски, после работи в заведение за хранене, където пържи риба и бели картофи.

Тази книга е личен дневник. В нея Бен Ейткен ден след ден описва хора, случки, събития. Прави го с наблюдателно око и чудесно чувство за хумор. И така живо, че на моменти се чувствате съучастник в приключението. И фактите не са за подценяване. Не знаех, че в края на осемнадесети век Полша изчезва от картата за 124 години, защото е поделена между Прусия, Австрия и Русия. Може би защото при общуването с поляци никога не съм чувала да обясняват проблемите си със 124-годишното изтриване от картата и пруско-австро-руското робство. Не съм знаела и това, че поляците не обичат да спестяват, а да харчат. И че това е една от най-важните причини за растежа на полската икономика.

След книгата имах чувството, че съм била – не, не цяла година, - но поне няколко дни в Полша с талантлив разказвач като Бен Ейткен.