Истина и метод

Автор: Ханс-Георг Гадамер

Коментари: 0

Издател Изток-Запад
Преводач Димитър Денков
Брой страници 496
Година на издаване 2020
Корици твърди
Език български
Тегло 849 грама
Размери 17x24
ISBN 9786190106692
Баркод 9786190106692
Категории Философия, Хуманитарни науки, Книги

„Истина и метод“ (Wahrheit und Methode. Grundz?ge einer philosophischen Hermeneutik) е фундаментален труд върху философската херменевтика, написан от Х.-Г. Гадамер и публикуван за пръв път през 1960 г. в Тюбинген. Книгата е вдъхновена от идеите на Мартин Хайдегер и оказва влияние върху философията на Хабермас.

Ханс-Георг Гадамер е роден през 1900 г. в Марбург. Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909–1918).

В периода 1919–1921 следва в Марбург. През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922). През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа.

Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924–1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934–1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946–1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). След връщането си от Аржентина поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.

През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“.

През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.

Ключови думи: Промо -15%, Време за любима книга, Черен петък

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

ХАНС-ГЕОРГ ГАДАМЕР
Ханс-Георг Гадамер е роден на 11 февруари 1900 г. в Бреслау, Германия. Учи философия в университета в Марбург. Защитава дисертация при Мартин Хайдегер. След Втората световна война повечето време е професор в Хайделберг.
Идеи: Гадамер е най-яркият представител на съвременната херменевтика. Той наследява и развива тази философска традиция, която започва с Даниел Шлайермахер, продължава с Вилхелм Дилтай и Мартин Хайдегер.
Човекът не е абстрактно Соgitо или чист разум, не е само душа и тяло, а същество, вкоренено в традициите на културата. Затова нашето умение за разберем човека зависи от способността ни да разберем традицията. Тук методът на науката не може да ни помогне. Нужен е специфичен метод. Този метод ни се дава от хермвневтиката (от гр. hermeo - разбирам, тълкувам). Науките обясняват нещата, като подвеждат всяко нещо под по-общ закон. Например обясняват падането на метеоритите с общия закон за гравитацията. Човекът обаче трябва да бъде разбиран. Разбирането се различава от обяснението по това, че при него не може да се намери такова общо правило (закон, принцип, норма), от което да се извлече еднозначно обяснение. Разбирането не достига до предел, до последно значение. Това е така, защото разбирането се основава на езика, а езикът е различен от физическите предмети и от математическите абстракции.
Езикът е нещо, което има история и в което всичко е история. Езикът няма начало и няма край. Езикът говори сам за себе си (ние говорим за език чрез езика). Всяко изказване може да се тълкува като отговор на неявен въпрос, то е реплика. Така във всяко изказване има недоизказаност, която не може да бъде премахната. Всяко изказване е вариант, вариация, а не еднозначно и необходимо следствие. Следователно езикът е безкраен. Езикът е свят. Езикът е битие.
Тази фундаменталност на езика предопределя разбирането. За него е нужно да се запознаем не само с изказванията на една личност или епоха, но и с предпоставките, с предразсъдъците, които те споделят. Защото всяко изказване се прави като част от нашия опит. А човешкият опит има характер на хоризонт - нещо е явно, а за друго подразбираме, че е скрито. Ние никога не можем да преодолеем хоризонта. Можем само да променяме местото, където е неговата линия.
Съчинения: Истина и метод (прев. Димитър Денков, Евразия-Абагар, Плевен, 1997), Проблемът за историята в най-новата немска философия (прев. Христо Тодоров, ГАЛ-ИКО). Събраните съчинения на Гадамер са в 10 тома.
Иван Колев Димка Гочева Хари Паницидис