Звуци и други истории. Разкази Т.1
Автор: Владимир Набоков
| Издател | Колибри |
| Преводач | Мария Хаджиева |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2020 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 232 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190205975 |
| Баркод | 9786190205975 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Различни са нишките, които свързват избраните тук първи две дузини рускоезични разкази на Владимир Набоков. Музикалната тема дава тон на тома, прозвучава и мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи. Следват темата за случайното, ролята на съдбата и измамното щастие и за писането, мистифицираното авторство, отношенията с критиката и читателя. Своеобразна поанта на първата дузина в подбора се явява дванайсетият разказ, „Рождество“, след което игривата „Приказка“ превключва стрелката на релсите с темите за диктатора, насилието в следващата група разкази. В съзвучие с Набоковото настояване, че човек не чете, а винаги препрочита, разказът „Кръг“ се явява финално обръщане към началото и същевременно циклично припомня фантазията на тринайсетото, което се оказва отново първото: „Моля, заповядайте: в един горещ летен ден в средата на юни…“
Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.
Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г., на 78-годишна възраст, в Лозана.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Името на Набоков незабавно извиква в съзнанието ни друго име – Лолита, най-известната негова героиня, превърнала се в символ на невинна поквара. „Лолита“ е по-известна от най-характерната му творба „Ада или страст: Семейна хроника“; всичко, написано от Набоков, стои в сянката на „Лолита“. Незаслужено. Не защото „Лолита“ не е прекрасна творба, а защото почти всичко, написано от Набоков, е прекрасно. Главните герои при него са думите. Набоков открива точно онова прилагателно или глагол, които казват на читателя повече от страница обяснения. Думите му рисуват, пръскат аромати, излъчват цветове и настроения, запомнят се.
Самият Набоков обяснява дарбата си в един от разказите на тази книга така: „Чужд на литературни похвати, но изпълнен с думи, изковани с години в яростната ми тишина, съм постигнал с искреност и наситеност с чувства онова, което друг би постигнал с майсторство и измислица.“ …изковани с години в яростната ми тишина – ето, за това бисерно подреждане на думите става въпрос. И наистина Набоков е по-добър в играта на думи, отколкото в измислиците. В част от разказите дори няма сюжет, но това не ги прави по-скучни за читател, който цени изящния изказ.
Известно е, че Набоков е голям познавач на пеперудите, при това не на любителско, а на научно равнище. Обяснявах си нюха му към красивите думи и словосъчетания с влиянието на пеперудите. Докато разбрах, че Владимир Набоков е бил синестет. Синестезията смесва възприятията, едно сетивно възприятие предизвиква в съзнанието друга представа от сетиво, което не е било стимулирано. Синестетите виждат музиката в цветове, „чуват“ числата“. Не е болест, изключително рядко явление е и е късмет за читателите да четат разкази от човек с такова състояние.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
