Право и модерност – за кое право става дума и какво е това право? За човек, школуван в юридическа традиция, такива въпроси са забранени по подразбиране. Няма нищо „по-очевидно“ от това, че правото е това, което е. А и за разлика от други социални феномени, този може да бъде посочен с пръст. Буквално. По думите на френски професор от Сорбоната от началото на XIX в. там не се преподавало гражданско право, a Code Napoleon, т.е. въпросът с емпиричната наличност на правото е ясен — това са дългите поредици от томове, съдържащи законите и кодексите.

Прегледът на историческата традиция обаче показва, че поредицата от томове, т.е. формализацията на ниво закон, не е нещо, което е вечно и изначално битие на правото. Второ, оказва се, че въобще не е налице единство по отношение на концептуалното определяне същността на това толкова очевидно нещо. Трето, оказва се, че в различни исторически епохи и социални условия под „право“ са се разбирали твърде различни неща. Четвърто, въобще не е очевидно, че законът е заемал това доминиращо място като нормативен регулатор, каквото заема в модерността. Пето, оказва се, че точно в модерността в общества като българското формално се декларира „върховенство“ на закона, а реално законът блуждае някъде по периферията на социалното пространство.

Проф. д-р Иво Ангелов Христов е роден е на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2003). Доцент в катедра „Приложна и институционална социология“ във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (2009), професор от 2016 г.

Автор на четири монографии и множество научни статии. Депутат в 44. ОНС.