Рада Москова и нейната поезия, която минава, за да остане

„Така с Рада Москова поезията престава да е словоред: тя става преди всичко състояние. Тези душевни състояния не се отливат автоматично в общоприети думи. Те може би понякога прелитат неуловими между минутите - и граматиката не смогва да ги впримчи в шаблонната си мрежа."

„У нея, пътят от изживяването до общението е диаграма на родилните мъки на двупосочното слово, което едновременно потъва
в глъбните на поетесата и хвърля мост към другите.“

„Рада Москова е надарена с изключителен езиков усет - затова тя може да си позволи да се усъмни в границите на езика.“

Петър Увалиев

Толкова ли съм остаряла,
че помня онова, което
още не се е случило?

***

МИСЛИ - парцалки разноцветни. От себе си ги късам, по разсъблечения
свят ги накачулвам и чучелото му, развеселено, ме разсмива.

***

ЖИВЕЕНЕТО

Не знаеше ли какво е? Да се облечеш, да си направиш кафе, да отговориш на телефона... Заема времето - отнема времето и то се смалява - става поносимо. После? Ключът ти го няма, разливаш си чая, някой говори глупости. Мънички неприятности, отместват по-големите. Има и приятности (тъй им казвам), толкова обикновени, че не ги забелязваш - приказки на крак, есенно слънце, кучешка усмивка - приспособления срещу болката. Обезболяват живота, за да го продължиш някак.

***

- Стига, моля ти се - минало!
- Минава ли миналото?

***

Изминатият път се губи. Носиш в джоб нещо, пускаш го след себе си
- да отбележиш откъде си минал - трохички, като в онази приказка
- храна за птичките.

***

„Перушан"- весела дума, осъдена да изчезне от дресирания ни език. Влюбени перушани?
Рада Москова