Пак поредното писане за пари. А, бе другарю Маразов, това е известно поне на читатели от средното ниво. Напиши книга за древните Българи, наречени от северно африканското племе обидно траки и ограбило историята ни, културата ни, науката ни и наричащо ни варвари!!!!. Хайде стига си увъртал като на партийно събрание кои са били траките, хиперборейците и т н.. Аман от комунистически глупотевини, ПИШИ ИСТИНАТА!!!!, КАКТО Я НАПИСА АЛЕКСАНДЪР БОЯДЖИЙСКИ.
Златната утопия
Автор: Иван Маразов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 656 |
| Година на издаване | 2021 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 1930 грама |
| Размери | 22x24 |
| ISBN | 9789540914633 |
| Баркод | 9789540914633 |
| Категории | История и теория на изкуството, Изкуство, Книги |
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата „демократична“ революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха „близкото бъдеще“. Но то все си оставаше далечна „светлина в тунела“.
За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието — в едно паралелно измерение на пространството. Тя се разполага зад границите на обитаемия свят, изолирана от него със студ или пек, с непроходими планини, най-често върху острови — Хиперборея, Етиопия, Беа, Авалон, Белия остров, Туле и т.н. Само душите на избраниците на боговете могат да я обитаващ а те са, както е известно, душите на аристократите — герои в лов и битка.
Характеристиките на тази страна са описвани негативно спрямо живота в ойкумената: там няма нито студ, нито жар, нито зима, нито горещо лято, хората не завиждат, не се карат, не боледуват, не работят, земята сама ражда по три реколти, златото при тях не е средство за забогатяване, а духовна същност. Тракийският бог Залмоксис обещавал на своите адепти, че нито те, нито техните потомци някога ще умрат, а ще отидат в една страна, където ще живеят щастливо. И за да ги убеди в истинноста на своето учение, той си построил подземно жилище, скрил се в него и се появил след три години. Всяка утопия започва с лъжа…
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института "Репин" в Ленинград през 1967. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. “Изкуство”. През 1990-1991 е редактор на международното сп. "Orpheus". От 1985 е организатор и редактор на семинара "Мит-изкуство-фолклор" (МИФ). Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998-1999). Проф. Маразов преподава в Нов български университет, департамент "История на културата", и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
Доктор е на изкуствознанието от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия "Медичи" - 1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris - 1996.
От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним "Библиотекара" в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996-1997).
През 1996 е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.
Доктор е на изкуствознанието от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия "Медичи" - 1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris - 1996.
От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним "Библиотекара" в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996-1997).
През 1996 е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.
