По повод 200-годишнината от рождението на Георги Раковски предлагаме на вашето внимание ново луксозно издание на „Горски пътник“ – книга, която днес излиза самостоятелно за първи път от 1958 г.
Публикувана в Нови Сад преди повече от век и половина, поемата е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Нещо повече, литературната критика приравнява значението на текста за българската национална митология с това на „История славянобългарска“.
Сюжетът заимства епизоди от биографията на самия Раковски, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за редица изтъкнати революционни дейци. Легендарният Хаджи Димитър заявява, че „след прочитането на „Горски пътник“ ние станахме политически хайдути“.
Запазен е автентичният език на автора, като промените се отнасят единствено до съвременните граматически правила на българския език. Освен със своите полиграфически достойнства, настоящото издание съдържа над триста редакторски бележки, даващи необходими разяснения върху емблематичния възрожденски текст.
Ключови думи: Ден на народните будители, Ден на майчиния език, Международен ден на майчиния език
Истинското му име е Съби Стойков Събев. Роден е в Котел през 1821 г. (точната дата и месец не са известни). Баща му Стойко Попович произхожда от с. Раково, Котленско, откъдето спечелил и прозвището си Раковлъ, което Г. С. Раковски много харесва и го възприема за свое фамилно име. Стойко Попович е по професия занаятчия (занимавал се с терзийство), но после се отдава на търговия с аби от Котел и бързо забогатява. Заради участието му в борбата срещу гръцките фанариоти и местните чорбаджии е подложен на преследване от местните османски власти. През 1844 - 1847 г. е хвърлен в Цариградския затвор, където се разболява тежко и след завръщането му в Котел умира.
Майката на Г. С. Раковски - Руса Мамарчева, е сестра на капитан Георги Мамарчев — известен участник в Руско-турската война 1806—1812, в румънското националноосвободително движение (1821—1828), в Руско-турската война 1828-1829 и Велчовата завера (1835). Отличава се със своята енергия и независим характер.
Първоначално Г. С. Раковски учи в местното килийно училище, след което продължава образованието си при известния възрожденски просветен деец от Карлово Райно Попович. През 1837 г. постъпва в прочутото гръцко училище в цариградския квартал Куручешме, където негов настойник е Стефан Богориди. В училището изучава хуманитарни и природни науки, както и дребни и модерни езици. Тук променя и името си на Сава Стефанидис.
В столицата на Османската империя прекарва три години и наред със заниманията си в училището влиза в контакт с някои от най-видните представители на българската колония, сред които Неофит Бозбели и Иларион Макариополски. Под тяхно влияние се включва в борбата за извоюване на независима българска църква.
През 1841 г. пътува два пъти до Атина, където се свързва с български патриоти и гръцки революционни младежки. Участва в организираното от тях Тайно Македонско дружество и променя името си на Сава Македон.
Свидетел на надигането на гръцкото население в Крит, Тесалия и Епир, както и на българската емиграция в Дунавските княжества, през лятото на 1841 г. се прехвърля в Браила. Открива свое частно училище, което да му служи за прикритие в по-нататъшната му революционна дейност. В знак на голямо уважение към вуйчо си - капитан Мамарчев, променя за трети път името си на Георги Македон.
Заради участието му в Браилските бунтове (1841-1843) е заловен от османските власти, но успява да избяга във Франция и престоява в продължение на година и половина в гр. Марсилия. След това се завръща в Котел и подпомага баща си в борбата му срещу местните чорбаджии. За тази му изява е арестуван от османските власти и заедно с баща си прекарва три години в Цариградския затвор. Пуснат на свобода, остава в османската столица, като се отдава на адвокатска и търговска дейност. Заедно с това се включва дейно и в живота на българската колония, както и в борбата срещу гръцките фанариоти.
В навечерието на Кримската война 1853-1856 изгражда т. нар. Тайно общество, което си поставя за цел подготовката на въстание на българския народ. /.../
От богатото му творческо наследство най-трайна диря в българската литература оставя поемата му “Горски пътник”
Милен Куманов