В романа си „Прошка“ Димитър Шумналиев избира епохата между двете големи войни на миналия век, слага плочата и българското време оживява, наситено с любов, кървища и грехове, които оставят спомени.
Романът „Прошка“ е удостоен с първа награда в „Конкурс за исторически роман“ 2020 г. на издателство „Лексикон“.
Димитър Шумналиев ми е разказвал как преди години намерил на тавана на селската си къща стар механичен грамофон отпреди войната. Извадил стара бакелитова плоча, навил ръчката 40 пъти, както е според изискването, и плочата се завъртяла.
Точно това прави писателят в новия си исторически роман „Прошка“. Избира епохата между двете големи войни на миналия век, слага плочата и българското време оживява, наситено с любов, кървища и грехове, които оставят спомени. Експресията лекува мелодрамата, еротиката е с ореол на копнеж, а пътищата винаги стигат до Златидол, това Шумналиево „Макондо“. От вълчите ями на националните рани надничат викове, които чуваме и днес. През цялото време писателят се пита – какво е прошката, лекарство или проклятие, мехлем или кинжал. Новият роман „Прошка“ на Димитър Шумналиев е една от най-големите сполуки в богатото му творчество.
Деян Енев
Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София. Има две деца и внучка. Израства в дом с мащеха. Споделя, че животът с мащехата го е направил писател. Години тегоба, която се утешава единствено с думи. Бил е заместник-главен редактор на в. „Народна култура“, на „Труд“, главен редактор на „Нощен Труд“ и др. Завършва българска филология в Софийския университет, още като студент е назначен на репортерска работа във в. „Народна младеж“. Специализира френски език и култура в университета на По, Южна Франция. Завършва с диплом Писателското училище на университета в Айова, САЩ.
Член на Съюза на българските писатели. Заместник-председател на Клуба на младия писател към СБП. Председател на Столичния клуб на младата художествено-творческа интелигенция. Водещ на журито за наградите „Хеликон“, на конкурса „Златният ланец“, както и на други комисии за литературни отличия. Носител на голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на международния приз „Балканика“, на ордени, медали, грамоти, на първи отличия в национални конкурси и др.
Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София. Има две деца.
Главен редактор на вестник "Нощен труд".
Завършил българска филология в Софийския университет. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ.
Завършва с диплом Писателското училище на университета в Айова Сити, САЩ. Работил е във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Литературен фронт", "Народна култура", в БНР. Бил е главен редактор на в. "Пулс" и на в. "Факс", и заместник-главен редактор на в."Труд". В момента е главен редактор на вестник "Нощен труд".
Автор е на 17 книги сред които романите "Такова мълчание, такава война" (1975), "Дървото" (1987), "Пари за умиране" и "Тресавището на Абдовица" (1983), "Приют за лисици" (1985), "Любовно досие" (1987, в съавторство с Наташа Манолова), "Меден капан" (1988), "Роман в буркан" и "Речни духове" (1989), "Любовта на крокодила" (1990), "Геена" (1991).
През февруари 2004 г. излезе книгата му "Феродо", която според критиката носи автентичния дух на 60-те години.
Творби на Шумналиев са превеждани на английски, руски, немски, френски и др.
За сборника "Влюбени разкази" (2002) Димитър Шумналиев получи авторитетната литературна награда "Балканика" за 2004 година.