Вече познаваме авторката на тази книга – неподражаема, неизменно изненадваща. Романът є „Жените на Лазар“ („Прозорец“, 2014) спечели любовта на читателите в Русия и в още 25 държави, както и цял куп награди, включително „Болшая книга“ за 2012 г. Тук, в „Безбожната уличка“, Марина Степнова е по-вглъбена, по-камерна. Но и все така магнетична и очароваща с уникалния си стил – красив, метафоричен и безпогрешно точен дори в най-дребния детайл.

Иван Огарьов е прочут лекар, избрал най-хуманната професия не по вътрешна потребност, а след трагичен инцидент. Белязан от безрадостното си детство, той не обича работа­-та си, нито преданата си жена, не обича и себе си. Книгите и изтощителната работа в клиниката изцяло поглъщат дните му. Чак до закъснялата, опияняваща и разрушителна среща с любовта. Тогава черно-белият, предвидим свят на д-р Огарьов изведнъж се разпада, ледът в душата му започва да се топи. Но усетил прелестта и многоцветието на живота, той изневерява на принципите си, като подло предава най-близките си хора. И бумерангът на съдбата се връща към самия него.

Освен че ни потапя в московския живот от 60-те до 90-те години, романът неудържимо увлича с прецизния психологически разрез на противоречиви човешки характери, с нестандартния поглед на авторката към темите за любовта и последиците от липсата є, за рамките, в които често се затваряме сами, за цената на свободата.