Дневник на писателя Т.1-2 (1873-1876 и 1877-1880)

Автор: Ф. М. Достоевски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Захарий Стоянов
Преводач Венцел Райчев; Лиляна Минкова
Брой страници 1350
Година на издаване 2021
Корици твърди
Език български
Тегло 1631 грама
Размери 14x22
ISBN
Баркод
Категории Спомени и документи, История, Книги

"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година.

Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж.

В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които разкази, очерци и спомени. Великият руски писател в своя дневник представя свои философски и психологически повести, художествени мемоари и цивилизационни разисквания и обобщения.

от ПЕТЪР ВАСИЛЕВ / дата: 31 яну 2022

Изданието е добро и в добро полиграфическо състояние.
Единственото, което мен ме подразни е предговора от над 100 страници от някой си господин Панко Анчев, който е написал своите размисли какво искал да ни каже авторът и го пренася в днешните времена с една про-Путинска (не проруска) и антиевропейска риторика.
Лично аз бих дал 10-20 лева повече за издание без писанията на г-н Анчев.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Достоевски, Фьодор Михайлович
Fyodor Dostoyevsky 1821-1881. Руски писател. Романите му се отличават с дълбоко психологическо прозрение и оказват силно влияние върху руските писатели, а от началото на 20-ти век и извън Русия. През 1849 за публикуване на социалистическа пропаганда е осъден на четири години каторжен труд, последван от военна служба в Сибир. \"Записки от мъртвия дом\" 1861 описва преживяванията му в каторгата и е последван от големите му произведения \"Престъпление н наказание\" 1866, \"Идиот\" 1868-69 и \"Братя Карамазови\" 1880. Роден е в Москва в семейството на лекар. За кратко време е армейски офицер. Първият му роман \"Бедни хора\" излиза през 1846. През 1849 по време на засилени репресии от страна на царската власт е арестуван като член на литературен кръжок и осъден на смърт. В последния момент е помилван и заточен в Омск, където тежките условия провокират латентната му епилепсия. Окончателно е помилван едва през 1859 и пише \"Село Степанчиково\", \"Мъртвият дом\" и \"Унижените и оскърбените\" 1862. Междувременно започва да издава без успех две списания, във второто от които излизат \"Писма от подземието\" 1846. Принуден да работи усилено под натиска на дълговете си,той бързо завършва \"Престъпление и наказание\" 1866 и \"Играчът на рулетка\" 1867 и заминава за чужбина, за да се спаси от кредиторите. След това пише \"Идиот\" /където главният герой е епилептик, подобно на самия него/, \"Вечният мъж\" 1870 и \"Бесове\" 1871-72. След завръщането си в Русия в 1871 започва отново да се занимава с журналистика и издава сборника \"Дневник на писателя\", в който обсъжда актуални проблеми. През 1875 издава \"Юноша\", но голямата творба през последните години от живота му е \"Братя Карамазови\".