Изповедта на една любовница: Към пропаст

Автор: Александър Дюма
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Плеяда
Брой страници 344
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 442 грама
Размери 14x21
ISBN 9789544094461
Баркод 9789544094461
Категории Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Александър Дюма-баща надарява с плът и кръв над 35 000 герои, но малцина от тях са блестящи като лейди Хамилтън, която чрез неговото перо представя своите спомени.

Самият автор пише през 1851:

„О, прекрасна и съдбоносна Ема Лайона! Кой историк ще се осмели да бъде Тацит на вашия живот? Кой поет ще се осмели да стане Ювенал на вашите страсти? Любимка на кралица Каролина! Господарка на чувствата на адмирал Нелсън!“

Десет години по-късно Дюма приема предизвикателст­вото, което е отправил сам на себе си, и ни пренася в Англия от ХVІІІ век и в неаполския двор на Бурбоните по време на Великата френска революция.

Като разкрива по великолепен и неповторим начин психологията на своята героиня, той дава неоспоримо доказателство, че е не само роден разказвач, но с право се нарежда сред най-забележителните писатели на всички времена.

Заплетени интриги, сложни политически перипетии и зловещи революционни събития, на чийто фон се вихрят бурните любовни страсти на Ема Хамилтън – накратко, роман, който се чете на един дъх.

Нейната невероятна и трагична съдба, която я издига до блестящите дворци на властелините на света и не по-малко рязко я хвърля в мрачните бездни на порока и нещастията, представлява огледало на една забележителна епоха, когато си отива един свят на чест, слава и достойнство, а самата Ема става жертва на студената пресметливост и неблагодарността на същите тези властелини, от които толкова се е възхищавала и към чиито блестящи дворци се е стремяла...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.

Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.

Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.

Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.

Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.