Седмицата на Триокия

Автор: Борис Акунин
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Еднорог
Преводач Денис Коробко
Брой страници 352
Година на издаване 2022
Корици меки
Език български
Тегло 352 грама
Размери 14x21
ISBN 9789543652662
Баркод 9789543652662
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Моята цел е да предизвикам интерес към историята. Не да преподавам история, дори не да я разказвам, просто да предизвикам интерес към нея.”
Борис Акунин

Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В „Седмицата на Триокия“ се запознаваме с поредния потомък от рода на белязаните с петънце на челото – Маркел Маркелов. Неговият живот е представен като една необикновена седмица – от тежкия понеделник, когато още хлапак губи единствения си близък човек, до тиха и спокойна неделя към края на дните му. В книгата е включена и пиесата „Да убиец змийче“, разказваща за събития преди възкачването на престола на цар Петър Велики, с която завършва цикълът за 17 век.

Маркел Маркелов е като събрат на прочутия детектив Ераст Фандорин и може да бъде определен като средновековен Шерлок Холмс. Белегът на челото му, наподобяващ трето око, сякаш му помага да вижда повече от останалите, оттам и необичайното му прозвище – Триокия. Маркел оцелява в смутните времена, оставили тежък белег в историята на Русия, благодарение на своя остър ум, съобразителността си и феноменалната си памет. А такива качества няма как да останат незабелязани от властимащите в една страна, разтърсвана от войни, бунтове и злодеяния на дръзки престъпници.

Именно последните нямат никакъв шанс, когато по следите им поеме Маркел Триокия. Той разследва убийства, корупция, политически интриги, изпълнява тайни мисии, а понякога му се налага да разреши някои куриозни и забавни загадки. Маркел разкрива с лекота всякакви престъпления и така си спечелва доверието на най-знатните хора в държавата, дори и на царя.

Старовремският детектив обаче не се главозамайва, за него е важно да изпълни всяко поръчение и никой злодей да не остане ненаказан. Той е истински човек на честта и действа винаги в името на държавата – нещо, което далеч не може да се каже за много от видните личности в Русия през онези години, все още възстановяваща се от жестокото управление на Иван Грозни и Смутното време.

Приключенията на Маркел са безкрайно интригуващи, в тях ще има жестоки сблъсъци със свирепи злодеи и една невъзможна любов. Борис Акунин създава автентична картина на онези смутни времена. Той се опитва да представи своята гледна точка за превратностите в историята на Русия, които в крайна сметка ни отвеждат до ситуацията в наши дни. Както винаги, книгата съдържа прозрения за бита на руснаците и техните начини на оцеляване, в които не е настъпила голяма промяна толкова векове по-късно.

Своеобразно продължение на „Седмицата на Триокия“ е пиесата „Да убиеш змийче“, в която се срещаме със сина на Маркел – Аникей. Той спасява живота на княз Василий Голицин, който е любовник на царица София и всъщност управлява държавата. Амбициите на Голицин за нещо голямо обаче рухват за една нощ с възкачването на престола на невръстния царевич Петър Алексеевич, останал в историята с прозвището Велики. За добро ли е било това или не – преценете сами...



За автора:
Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.
За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

Ключови думи: Промо -10%, Да събудим духа на Коледа

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.

Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".

През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.

Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.

В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"