През февруари 2021 г. "Литературен вестник" навърши 30 години. Започнал да излиза през 1991 г. като национален седмичник за литература и култура, той със сигурност е единственото периодично издание с такъв характер, появило се след 1989 г. и оцеляло до днес.

Вестникът се утвърждава като основна сцена на съвременната българска литература и култура от началото на 90-те насам и е органично свързан с процесите и явленията в литературата ни от последните две десетилетия. На неговите страници са тръгнали вече три поколения автори, чиито представители днес са сред най-известните български писатели и хуманитаристи. „Литературен вестник" винаги е бил отворен за младите, за техните дебюти, но и работилница за новото в литературата от всички поколения.
Ако искаме да разберем какво се е случило в българската поезия, проза и културен живот през последните 30 години, не можем да минем без „Литературен вестник". Всяка седмица е тук.
Този вестник не продаде страниците си на никоя власт, групировка или бизнес. Не се обвърза със съмнителни извънлитературни каузи. Затова хартията му е евтина, печатът черно-бял, хонорарите за автори ниски, а редакторите са се отказали от своите. Знаем, че това не е пазарно поведение. Но вярваме, че дори днес някои неща са отвъд пазара. И си заслужават усилието. И тиражът на най-големите като "Мисъл" и "Златорог" не е бил по-висок. Тук е така.

"Литературен вестник" излиза всяка седмица в обем 16 страници.
Основни акценти в него са: новата българска литература, оперативна критика, актуалното от световната художествена литература и хуманитаристика; нови прочити на българската класика; насърчаване на дебютите на млади автори; театър, кино и пр.