Няма нещо, което да разкрива по-точно идентичността на хората от това, което ги изважда на улицата, това, което ги тревожи до такава степен, че да се разбунтуват.

Нашумелият полски писател Пьотър Смолински е поканен в Прищина, столицата на Косово, където ще има събитие с негово участие. Вътре в себе си той още преживява драма, случила се с него като младеж и белязала живота му.

Неочаквано писателят влиза в интимна връзка с журналистката, която е инициатор на визитата му в Косово. Започнала да пише за политика, сега тя получава сериозни заплахи за живота си...

Азем Делиу (1996) е млад косовски писател, който вече получава признание и в Европа. Френската преса го нарича „голям писател от малка страна“ и „нова звезда на европейската литература“. Албански и чуждестранни медии и критици го сравняват с имена като Кадаре, Достоевски и Оруел.

Романът „Записки на Червея Смолински“ е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз (2020).

Азем Делиу смята, че свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода. Освен че е четивна, прозата на писателя се отличава с афористичност. Ето като илюстрация няколко мисли от неговия роман:

… как целият свят плюе Хитлер и същевременно повтаря действията му. Разбира се, никой не отива толкова далеч, че да унищожи цели нации, но всяка националистическа пропаганда достига до едно ниво на безчовечност. Същите хора, които плюят Хитлер, ръкопляскат на националистическите лидери.

Още една интересна черта на националистическите и религиозните идеологии: винаги са готови да те убият, за да те убедят, че са миролюбиви.

Когато хората вземат насериозно твърдения, които ти приписват огромни пороци, особено морални, най-добре е ти да не взимаш насериозно обвиненията. Защото, ако тръгнеш да се оправдаваш, последствията за теб ще са още по-неприятни.

Когато си във фазата на отричането, правиш всичко възможно фактът, който противоречи на представите ти, да не попада пред очите ти. Имаш ужасна нужда да го отхвърлиш.

Трудно е да си в положението на човек, който е под постоянна заплаха от всички страни. Ставаш параноичен и накрая започваш да вярваш, че ако от някоя чешма водата не тече както трябва, то тя го прави нарочно.