Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб.

Първият й редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като „чудесна“ и посъветва някои думи да се заменят с други.

Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно – и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното.

Уви, едно е да граничиш, друго е да си там!

Година по-късно книгата отново беше пратена на издателя. Този път той я определи като нищожна и бездарна и настоя за промяна в заглавието, в законите на времето и реда на текстовете. Авторът отново запретна ръкави и не след дълго издателството звънна на автора, за да изкаже своя възторг.

Това не беше краят на пътя на книгата, тъй като беше нужен и текст за задната й корица. Никой не пожела да се докосне до нея и да остави името си като гарант за качество. И добре че е така, защото последното, което би искал авторът, е да завлече някого със себе си в бездната на бездарието и посредствеността. Нека той сам се възправи на дъното на тази необятност – с гордо вдигната глава!