Заради непримиримостта си към злото и непобедимостта в битките българският цар Ивайло се превръща в символ на смелост не само в пределите на Второто българско царство, но и в цялата ромейска империя, както и извън нея. За това говори и фактът, че 15 години след неговата смърт се появява мъж, който претендира да е самият той - оживял и готов да поведе византийците срещу племената, които ги нападат от изток, завземайки все повече земи. И въпреки, чеи бившата българска царица Мария Палеологина отрича това да е нейният съпруг, Лъже-Ивайло е изпратен да се бие в защита на империята заедно със събралите се около него орачи, копачи и пастири с тояги и сопи. Но победите му в крайна сметка плашат не толкова враговете на империята, колкото самия нов император. И той - притеснен за своя трон - хвърля Лъже-Ивайло в затвора. А импровизираната му войска - обезверена - незабавно се разпуска сама.
Десетина години по-късно се появява нов Лъже-Ивайло, който е подозрително млад и въпреки че този път никой не вярва, че това е нашият славен герой, около него се събира дружина от 300 българи с лъкове и боздугани, които се включват успешно в операция в Мала Азия. Но и той е хвърлен в тъмница...